законодателството относно
държавното
обществено осигуряване
Чл. 204. (1) Който наруши разпоредбите на този кодекс или не изпълни задължително предписание на контролен орган, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
(2) При повторно нарушение по ал. 1 наказанието е от 1000 до 2000 лв. Нарушението е повторно, когато е извършено до една година от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за нарушение от същия вид.
(3) На юридическите лица и на едноличните търговци се налага имуществена санкция от 10 000 до 50 000 лв.
Чл. 205. (1) Нарушенията по чл. 204 се установяват с актове, съставени от контролните органи на Националния осигурителен институт.
(2) Наказателните постановления се издават от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт или от упълномощено от него длъжностно лице.
(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Раздел II
Отговорност за
нарушения
на разпоредбите на
пенсионно
осигуряване
Чл. 206. (1) На юридическите лица, които извършват дейност по допълнително задължително пенсионно осигуряване без пенсионна лицензия, се налага имуществена санкция от 10 000 до100000лв.
(2) Лица, които създават условия за сключване на осигурителни договори с юридически лица без пенсионна лицензия, се наказват с глоба от 1500 до 15 000 лв., ако не подлежат на по-тежко наказание.
Чл. 207. (1) .Нарушенията на този кодекс относно допълнителното. задължително пенсионно осигуряване се установяват с актове, съставени от упълномощени от председателя на Държавната агенция за осигурителен надзор длъжностни лица.
(2) Наказателните постановления се издават от председателя на Държавната агенция за осигурителен надзор или от упълномощено от него длъжностно лице.
(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
(4) Събраните
суми от наложените глоби или имуществени
санкции се внасят в сметка на агенцията и се
разходват по ред, определен от министъра на
финансите.
ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 1. По смисъла на този кодекс:
1. „Предприятие" е всяко място, където се полага наемен труд.
2. „Нетно възнаграждение" е полученото възнаграждение след намаляването му с дължимите данъци.
3. „Осигурителен стаж" е времето, за което има внесена или са дължими осигурителни вноски.
§ 2. (1) Лицата, чиито трудови правоотношения са прекратени до 31 декември 1999 г. и са придобили право на пенсия по отменения Закон за пенсиите, могат до 30 юни 2000 г. да се пенсионират при условията на отменения закон, ако това е по-благоприятно за тях.
(2) Паричните обезщетения за лицата, заварени в отпуск за временна неработоспособност или за бременност и раждане към 1 януари 2000 г., се изплащат в размерите и сроковете по отменения дял III от Кодекса на труда от 1951 г., ако това е по-благоприятно за тях.
(3) При изчисляване на паричните обезщетения за временна неработоспособност или за бременност и раждане на лицата, осигурени по чл. 4, ал. 1, т. З, се взема предвид възнаграждението, получавано за съответната длъжност до 31 декември 1999 г. включително.
§ 3. До 31 декември 2003 г. включително лицата по чл. 6 и 7 от отменения Закон за пенсиите могат да се пенсионират при условията на разпоредбите на тези членове.
§ 4. (1) До 31 декември 2009 г. включително лицата, които са работили 15 години при условията на първа категория труд или 20 години при условията на втора категория труд, могат да се пенсионират, ако отговарят на изискванията за сбор от осигурителен стаж и възраст по чл. 68, но не по-рано от 47 години за жените и 52 години за мъжете при първа категория труд и 52 години за жените и 57 години за мъжете при втора категория труд.
(2) До 31 декември 2009 г. включително лицата по чл. 104, ал. З могат да се пенсионират преди навършване на възрастта по чл. 68 при условие, че имат сбор от възрастта и осигурителния стаж 90 и 52-годишна възраст.
(3) В случай, че лицата по ал. 1 и 2 са упражнили правата си, набраните средства в професионалния пенсионен фонд се прехвърлят във фонд „Пенсии" на държавното обществено осигуряване.
§ 5. (1) До 31 декември 2009 г. включително учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и за възраст при учителски трудов стаж 30 години за мъжете и 25 години за жените и З години по-рано от възрастта по чл. 68.
(2) На лицата
по ал. 1 се изплаща срочна пенсия за ранно
пенсиониране от Учителския пенсионен фонд
в размер, определен по реда на чл. 70 и
намален с 0,5 на сто за всеки месец,
недостигащ на лицето до навършване на
възрастта му по чл. 68.
(3) На лицата с учителски трудов стаж, положен след 1 януари 1997 г., които се пенсионират след навършване на възрастта по чл. 68, се изплащат пенсии за осигурителен стаж и за възраст от фонд „Пенсии" и добавка от Учителския пенсионен фонд в размер 0,1 на сто от пенсията за всеки месец, за който има осигурителна вноска във фонда след навършване на възрастта по ал. 1.
(4) Осигурителната вноска за Учителския пенсионен фонд се определя ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
§ 6. (1) До 31 декември 2003 г. включително размерът на получаваните една или повече от една пенсии без добавките към тях не може да надвишава четирикратния размер на социалната пенсия за старост.
(2) Добавката по чл. 84 се изчислява от ограничения по ал. 1 размер.
(3) Алинеи 1 и 2 не се прилагат за лицата, които са били президент и вицепрезидент на Република България, председател на Народното събрание, министър-председател или съдия в Конституционния съд.
§ 7. (1) Пенсиите, отпуснати до 31 декември 1999 г. включително, се
преизчисляват съгласно разпоредбите на този кодекс, без да се променя индивидуалният коефициент.
(2) Преизчисляването се извършва, ако това е по-благоприятно за пенсионера.
§ 8. Пенсиите и добавките към тях, получавани към 31 декември 1999 г., отпуснати по отменени закони, продължават да се получават.
§ 9. (1) Времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж за пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс.
(2) За осигурителен стаж при пенсиониране се зачита времето на обучение на лицата, завършили висше или полувисше образование, ако до 2005 г. те внесат за своя сметка осигурителни вноски, изчислени върху минималната работна заплата към датата на внасянето на вноските. Осигурителният стаж се зачита за времето, за което са внесени вноските, но не за повече от срока на обучение, предвиден по учебния план за завършената специалност.
(3) Студентите, които са постъпили във висши учебни заведения до учебната 1999/2000 г. включително, могат да ползват правата по ал. 2, ако в петгодишен срок след завършване на обучението си внесат осигурителните вноски.
(4) Осигурителните вноски по ал. 2 и 3 са в размера, определен за фонд „Пенсии".
§ 10. До 1 януари 2004 г. осигурителите възстановяват във фонд „Трудова злополука и професионална болест" изплатените парични обезщетения поради временна неработоспособност, настъпила вследствие на трудова злополука при травматични увреждания, станали през време или по повод на извършената работа и настъпили в резултат на работа при извънредни обстоятелства или ненормални условия за дадена професия.
§ 11. (1) До 1 януари 2004 г. осигурителите - търговски дружества, дължат допълнителна осигурителна вноска във фонд „Трудова злополука и професионална болест" при настъпване на трудова злополука и професионална болест, довели до инвалидност или смърт на работника или служителя, настъпили по вина на осигурителя. Допълнителната осигурителна вноска е в следните размери:
1. когато е отпусната пенсия поради инвалидност - 50 на сто от сумата на пенсията за срока на инвалидността;
2. когато е отпусната наследствена пенсия поради смърт на работника или служителя - сумата на наследствената пенсия за периода на нейното получаване, но не за повече от 10 години.
(2) Разпорежданията за определяне на
допълнителната осигурителна вноска се
издават от длъжностното лице, на което е
възложено ръководството по контрола,
приходите и разходите на държавното
обществено осигуряване в съответното
поделение на Националния осигурителен
институт. Разпорежданията подлежат на
обжалване и сумите се събират по реда на
този кодекс.
§ 12.
Този кодекс отменя:
1. Дял III от Кодекса на труда от 1951 г. (обн., Изв., бр. 91 от 1951 г.; попр., бр. 93 от 1951 г.; изм. и доп., бр. 91 и 92 от 1957 г.;
ДВ, бр. 24, 36 и 92 от 1963 г., бр. 1, 61, 90 и 99 от 1965 г., бр. 15 от 1968 г.; попр., бр. 33 от 1968 г.; изм. и доп., бр. 68 от 1970 г., бр. 53 и 81 от 1973 г., бр. 27 от 1975 г., бр. 63 от 1976 г., бр. 32 от 1977 г., бр. 57 от 1981 г., бр. 44 от 1984 г., бр. 26 и 27 от 1986 г., бр. 46 от 1989 г., бр. 52 и 100 от 1992 г., бр. 104 от 1995 г., бр. 28 от 1996 г. и бр. 155 от 1998 г.).
2. Закона за пенсиите (обн., Изв., бр. 91 от 1957 г.; попр., бр. 92 от 1957 г.; изм. и доп., бр. 104 от 1959 г., бр. 51 от 1961 г., бр. 105 от 1962 г.; ДВ, бр. 103 от 1964 г., бр. 92 от 1965 г., бр. 25 и 101 от 1966 г., бр. 102 от 1967 г., бр. 59 и 97 от 1969 г., бр. 48 и 63 от 1970 г., бр. З и 61 от 1971 г., бр. 36 и 65 от 1972 г., бр. 53 от 1973 г., бр. 34 от 1974 г., бр. З, 36 и 53 от 1975 г., бр. 2 и 63 от 1976 г., бр. 80 от 1979 г., бр. 90 от 1980 г., бр. 9 от 1981 г., бр. 28 от 1983 г., бр. 44 и 69 от 1984 г., бр. 70 и 81 от 1985 г., бр. 6 и 46 от 1989 г.; попр., бр. 61 от 1989 г.; изм. и доп., бр. 99 от 1989 г., бр. 6, 30 и 81 от 1990 г., бр. 12 от 1991 г., бр. 52 от 1992 г.; бр. 64 от 1992 г. -Решение ^N" 11 на Конституционния съд от 1992 г.; изм., бр. 85 от 1992 г., бр. 102 от 1993 г., бр. 49 от 1994 г., бр. 68 и 104 от 1995 г., бр. 22 и 67 от 1996 г., бр. 46 от 1997 г.; бр. 89 от 1997 г. -Решение № 12 на Конституционния съд от 1997 г.; изм., бр. 123 от 1997 г., бр. 153 и 155 от 1998 г., бр. 57 и 69 от 1999 г.).
3. Закона за лишаване от право на пенсия лица, проявили фашистка дейност (обн., ДВ, бр. 9 от 1948 г.; изм., бр. 176 от 1949 г., бр. 71 от 1964 г.).
§ 13. (1) Указ № 265 за взаимно осигуряване членовете на трудовопроизводителните кооперации (обн., Изв., бр. 63 от 1953 г.; попр., бр. 82 от 1953 г.; изм., бр. 17 от 1955 г., бр. 69 от 1956 г., бр. 62 от 1958 г.; попр., бр. 82 от 1958 г.; изм., бр. 68 от 1960 г., бр. 38 от 1962 г.; ДВ, бр. 50 от 1963 г., бр. 21 от 1964 г., бр. 32 от 1968 г., бр. 26 и 27 от 1986 г.) се отменя.
(2) Дейността на общественото осигуряване на Съвета за взаимно осигуряване членовете на трудово-производителните кооперации, както и активите и пасивите му за вземанията за осигурителни вноски и осигурителни плащания преминават към държавното обществено осигуряване.
(3) Останалите активи и пасиви на Съвета за взаимно осигуряване членовете на трудово-производителните кооперации преминават към Централния съюз на трудово-производителните кооперации.
(4) Времето, през което лицата са се осигурявали по Указа за взаимно осигуряване членовете на трудово-производителните кооперации, се зачита за осигурителен стаж, независимо от продължителността му.
§ 14. (1) Законът за фонд „Обществено осигуряване" (обн., ДВ, бр. 104 от 1995 г.; изм., бр. 55 и 123 от 1997 г., бр. 59 и 155 от 1998 г., бр. 12 от 1999 г.) се отменя.
(2) Разпореждането с имотите по 5, ал. 2 от отменения Закон за фонд „Обществено осигуряване" се извършва от надзорния съвет на Националния осигурителен институт.
§ 15. В Кодекса на труда (обн., ДВ, бр. 26 и бр. 27 от 1986 г.; изм. и доп., бр. 6 от 1988 г., бр. 21, 30 и 94 от 1990 г., бр, 27, 32 и 104 от 1991 г., бр. 23, 26, 88 и 100 от 1992 г.; бр. 69 от 1995 г. - Решение № 12 на Конституционния съд от 1995 г.; изм., бр. 87 от 1995 г., бр. 2, 12 и 28 от 1996 г., бр. 124 от 1997 г., бр. 22 от 1998 г.; бр. 52 от 1998 г. - Решение № 11 на Конституционния съд от 1998 г.;
изм., бр. 56, 83, 108 и 133 от 1998 г., бр. 51 и 67 от 1999 г.) се правят следните изменения:
1. Член 114 се отменя.
2. Член 163, ал. 1 се изменя така:
" Чл. 163. (1) Работничката или служителката има право на отпуск поради бременност и раждане в размер 135 дни за всяко дете, от които 45 дни преди раждането."
3. (В сила от 17.12.1999 г.) В чл. 333, ал. 1 и 3 думите „чл. 330, ал. 2, т. 5" се заменят с'„чл. 330, ал. 2, т. б".
§ 16. В Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта (обн., ДВ, бр. 120 от 1997 г.; изм., бр. 155 от 1998 г., бр. 26, 50, 65, 67, 68 и 84 от 1999 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 20, ал. 2, изречение първо думите „съотношение 7:1" се заменят със „съотношение, както следва:
а) за 2000 - 2001 г.-80:20;
б) за 2002 г. - 75:25;
в) за 2003 г. - 70:30;
г) за 2004 г. - 65:35;
д) за 2005 г. - 60:40;
е) за 2006 г. - 55:45;
ж) за 2007 г. и следващите години - 50:50 2. Член 109 се отменя.
§ 17. В Закона за допълнителното доброволно пенсионно осигуряване (обн., ДВ, бр. 65 от 1999 г.) в чл. 109 думата „глоба" се заменя с „имуществена санкция".
§ 18. В Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. 70 от 1998 г.;
изм., бр. 93 и 153 от 1998 г., бр. 62, 65, 67 и 69 от 1999 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 6:
а) алинея 2 се изменя така:
(2) Националната здравноосигурителна каса се състои от централно управление, районни Здравноосигурителни каси и техните поделения по общини със седалища съгласно списък, утвърден от Министерския съвет
б) в ал. З думата „централното" се заличава.
2. В чл. 23, ал. 2 думата „временен" се заличава, а изразът „извънбюджетни сметки и фондове" се заменя с „кредити от други институции".
3. В чл.29:
а) в ал. 2 думите „фонд „Обществено осигуряване" се заменят с „бюджета на държавното обществено осигуряване";
б) създава се ал. 4:
(4) В случай, че проектът на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса не бъде приет от Народното събрание до началото на бюджетната година, осигурителните приходи се събират и осигурителните разходи се извършват съобразно утвърдения бюджет за предходната година, а за издръжката на Националната здравноосигурителна каса се изразходват месечно до 1/12 от разходите, предвидени в бюджета за предходната година."
4. Член 33 се изменя така:
„Чл. 33. Задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса са:
1. всички български граждани, които не са граждани и на друга държава;
2. българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България;
3. чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна;
4. лицата с предоставен статут на бежанец или с предоставено право на убежище."
5. Член 39 се изменя така:
„Чл. 39. (1) Всички лица, които по този закон имат задължението да внасят осигурителни вноски, са длъжни от възникване на основанието за здравно осигуряване ежемесечно да представят данни за осигурените лица в териториалните поделения на Националния осигурителен институт с декларации по утвърден от Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса образец.
(2) Лицата, осигуряващи членове на семейството си по този закон, предоставят данни за тях в декларации по утвърден от Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса образец.
(3) В случаите, когато лицата заплащат авансово вноски по този закон, те попълват декларация за периода на авансово плащане по утвърден от Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса образец.
(4) Чужденците, които пребивават краткосрочно в Република България, както и лица с двойно българско и чуждо гражданство, които не се осигуряват по реда на този закон, заплащат стойността на оказаната им медицинска помощ, освен ако за тях е в сила международен договор, по който Република България е страна."
6. В чл. 40 се правят следните изменения:
а) алинея 1 се изменя така:
(I) Здравноосигурителната вноска на
осигуреното лице, определена по реда на чл.
29, ал. З, се определя върху доход и се внася,
както следва:
1. за лицата, получаващи доходи от трудови или служебни правоотношения, или правоотношения, възникнали на основание специални закони - облагаемият доход по Закона за облагане доходите на физическите лица:
а) вноската за лицата, работещи по трудови правоотношения, се внася от работодателя или ведомството и от осигурения в съотношение:
- 2000 - 2001 г. - 80:20;
- 2002 г. - 75:25;
- 2003 г. - 70:30;
- 2004 г. - 65:35;
- 2005 г. - 60:40;
- 2006 г. - 55:45;
- 2007 г. и следващите години - 50:50;
б) вноската за лицата, работещи по служебни правоотношения и правоотношения, възникнали на основания в специални закони, се внася от работодателя и е за сметка на републиканския бюджет;
в) работодателят или ведомството внася вноските едновременно с изплащането на възнагражденията; при изплащане на възнагражденията работодателят или ведомството удържат вноските, които се дължат от осигурените, включително и вноските за членовете на семейството, които те осигуряват;
2. едноличните търговци, физическите лица, образували ЕООД, съдружниците в търговски дружества и лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност по регистрация, се осигуряват върху заявен месечен доход, който не може да бъде по-малък от двукратния размер на минималната работна заплата, установена за страната, и годишно върху облагаемите доходи, съгласно данните от данъчната декларация:
а) вноските се внасят до 10-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят;
б) месечният осигурителен доход, с оглед изчисляването годишния размер на вноската, се получава, като годишният облагаем доход се раздели на периода, през който е упражнявана дейността;
в) при годишно облагане вноските се внасят в сроковете за внасяне на данъците по Закона за облагане доходите на физическите лица;
3. за лицата, които не заявяват доход по т. 2 и работят без трудово правоотношение по договор с възложител - предприятие или друга организация, осигурителните вноски се внасят за всеки месец върху облагаемия доход от предприятието или организацията, като се удържат от изплатеното възнаграждение на лицето; вноските се внасят от предприятието или организацията до 10-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят;
за тези лица се извършва годишно изравняване на дохода, върху който се дължат вноските по реда на т. 2, букви „б" и „в";
4. за пенсионерите - размерът на пенсията или сборът от пенсии, без добавките към тях; вноските са за сметка на републиканския бюджет и се внасят до 10-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят;
5. за пенсионерите, получаващи пенсии по международни спогодби, изцяло за сметка на чуждестранен осигурителен институт - двукратният размер на минималната работна заплата, установена за страната; вноските са за сметка на лицето и се внасят до 10-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят;
6. за лицата, получаващи обезщетения за временна неработоспособност поради болест, бременност, раждане или за отглеждане на дете - размерът на обезщетението; вноските са за сметка на работодателя или ведомството и са равни на дължимата от него част от вноската, като се внасят при изплащане на обезщетенията; когато лицето се осигурява за своя сметка, вноските се внасят до 10-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят;
7. за лицата, получаващи доходи на различни основания, посочени в т. 1, 2, 3, 4, 5 и 6 - вноските се внасят върху сбора от осигурителните доходи;
8. за лицата, получаващи обезщетение за безработица - размерът на изплатеното обезщетение; вноските са за сметка на фонд „Професионална квалификация и безработица" и се внасят до 10-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят;
9. за лицата и членовете на семейства с право на социално подпомагане и за непълнолетни без родители, които не подлежат на осигуряване на друго основание - еднократният размер на минималната работна заплата, установена за страната; вноските са за сметка на общинските бюджети и се внасят до 10-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят;
10. за военнослужещите на наборна военна служба; за ветераните от войните и за военноинвалидите; за инвалиди, пострадали при или по повод на отбраната на страната, при природни бедствия и аварии и за пострадали при изпълнение на служебния си дълг служители на Министерството на вътрешните работи, които не подлежат на осигуряване на друго основание; за лица в производство за предоставяне на статут на бежанец или право на убежище; за задържани под стража или лишени от свобода; за лица без доходи, настанени в домове за деца и юноши, домове за деца в предучилищна възраст и в домовете за социални услуги; за пълнолетни, учащи се във висши училища без доходи, до навършване на 26-годишна възраст - еднократният размер на минималната работна заплата, установена за страната; вноските се внасят до 10-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят, и са за сметка на републиканския бюджет, като се превеждат чрез съответното ведомство или на общинските бюджети;
11. за лицата в неплатен отпуск, които не подлежат на осигуряване на друго основание - еднократният размер на минималната работна заплата, установена за страната; вноските са за сметка на работодателя и се внасят при изплащането на възнагражденията от съответното предприятие или друга организация;
12. за служителите на Българската православна църква и други признати по нормативно установен ред вероизповедания, които не са в трудови правоотношения - еднократният размер на минималната работна заплата, установена за страната; вноските се внасят до 10-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят, от централното ръководство на съответното вероизповедание;
13. за неосигурените членове на семейството - 5 на сто от вноската на всеки осигурен член на семейството; вноските са за сметка на осигуреното лице; когато осигуреното лице получава доходи по т. 1, 3 и 6, вноската се удържа от работодателя (предприятието), ведомството или организацията при изплащане на възнаграждението; за лицата, работещи по трудови, служебни правоотношения или правоотношения, възникнали на основание специални закони, вноските се удържат и внасят от работодателя или ведомството при изплащане на възнагражденията или паричните обезщетения; ако лицето се осигурява за своя сметка, както и за лицата, осигурени по т. З, вноските се внасят до 10-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят;
14. лицата, които не подлежат на осигуряване по т. 1-13, се осигуряват върху заявен осигурителен доход не по-малък от двукратния размер на минималната работна заплата, установена за страната; вноските са за тяхна сметка и се внасят до 10-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят; ако тези лица подлежат на годишно данъчно облагане, се извършва годишно изравняване на вноските по реда на т. 2.
б) алинея 3 се изменя така:
„(З) За лицата по ал. 1, т. 7 вноските се внасят върху сбора от осигурителните доходи по реда, предвиден за съответния вид доход, но общо върху не повече от 10-кратния размер на минималната работна заплата, установена за страната."
7. Член 41 се изменя така:
„Чл. 41. (1) Осигурителните вноски по този закон се внасят по сметките за набиране на здравноосигурителните вноски в териториалните поделения на Националния осигурителен институт, откъдето ежедневно се прехвърлят в набирателната сметка на централното управление на Националния осигурителен институт за Здравноосигурителни вноски.
(2) Събраните в Националния осигурителен институт суми от Здравноосигурителни вноски се прехвърлят в набирателната сметка на НЗОК до края на всеки работен ден."
8. В чл. 42 се правят следните изменения:
а) алинея 1 се изменя така:
(I) Осигурителният доход, върху който се изчислява вноската, се установява по ведомости и други документи за изплатени възнаграждения, по пенсионните картони, изплатените болнични листове, изплатените обезщетения за безработни и по данъчните декларации по Закона за облагане доходите на физически лица.
б) алинея 3 се изменя така:
„(З) Лицата подават декларация пред платеца на дохода или пред съответните органи за членовете на семействата си, които са длъжни да осигуряват. В годишната декларация по Закона за облагане доходите на физически лица се отразяват платените през годината Здравноосигурителни вноски и дължимите суми при годишното изравняване, ако има такива.
в) създава се ал. 4:
(4) Работодателите, данъчните служби, общинските власти, ведомствата, възложителите и самоосигуряващите се са длъжни да предоставят на Националния осигурителен институт и на НЗОК необходимата информация по чл. 42, ал. 1 и З."
9. Член 43 се изменя така:
„Чл. 43. Осигурените по чл. 40, ал. 1, т. 2, 5 и 14 могат да
заплатят здравноосигурителните вноски за
себе си и за членовете на семейството си
авансово за избран от тях период."
10. Член 44 се изменя така:
„Чл. 44. Вноските се плащат:
1. по банков път;
2. с пощенски запис."
11. В чл. 45, ал. 1, т. 8 след думата „стоматологична" се добавя „и".
12. В чл. 55, ал. 6 думите „чл. 32" се заменят с „чл. 31, ал. З".
13. В чл. 63 се правят следните изменения:
а) в т. 1 думите „количеството и видовете медицинска помощ, получена от съответното лице, и тяхната цена" се заличават;
б) в т. 2 думите „информация за извършените от него дейности и заплатените му суми" се заличават;
в) точка 3 се
изменя така:
„З. регистър на производители, вносители и дистрибутори на лекарства и аптеки, сключили договори с НЗОК;".
14. Член 64 се изменя така:
„Чл. 64. Всеки осигурен има право да получи от НЗОК наличната информация за ползваната от него през последните пет години медицинска помощ и нейната цена по ред, определен от касата."
15. Член 69 се изменя така:
„Чл. 69. Националният осигурителен институт е задължен ежемесечно да предоставя информация на НЗОК за осигурените лица и за размера на събраните за тях Здравноосигурителни вноски."
16. В чл. 73, ал. 1 т. 1 се отменя.
17. Създава се чл. 73а:
„Чл. 73а. финансовият контрол по приходите на НЗОК от
здравноосигурителните вноски и дължимите
лихви се осъществява от контролните органи
на Националния осигурителен институт по
реда на Кодекса за задължително обществено
осигуряване."
18. В чл. 77 след думите „контролните органи на НЗОК" се добавя „и на Националния осигурителен институт".
19. В чл. 104 се правят следните изменения:
а) в ал. 1 текстът „50 до 100 лв. за всяка невнесена вноска" се заменя с „500 до 1000 лв.";
б) в ал. 2 текстът „месечно 200 лв. за всяка невнесена вноска"се заменя с „2000 лв.".
20. В чл. 105 се правят следните изменения:
а) в ал. 1 текстът „финансовите инспектори на Националния осигурителен институт" се заменя с „контролните органи на Националния осигурителен институт и на НЗОК";
б) алинея 2 се изменя така:
(2) Наказателните постановления се издават от управителя на Националния осигурителен институт, от директора на НЗОК или от директора на съответната регионална здравноосигурителна каса и от ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт."
21 . Член 107 се изменя така:
„Чл. 107. Налагането на наказание по чл. 103 и 104 не изключва задължението за заплащане на дължимите вноски заедно със законната лихва за периода."
22. Член 109 се изменя така:
„Чл. 109. (1) Осигурени лица, задължени да осигурят себе си и членовете на семейството си, които не са платили повече от три дължими вноски, заплащат оказаната медицинска помощ на изпълнителите. Когато осигуреното лице заплати на Националния осигурителен институт всички дължими вноски, осигурителните му права се възстановяват от датата на заплащане на дължимите вноски, като сумите, заплатени за оказаната медицинска помощ, не се възстановяват.
(2) Невнасянето на осигурителни вноски не по вина на осигурените лица не ги лишава от осигурителни права. Сумата, заплатена за оказаната медицинска помощ от лицата в тези случаи, подлежи на възстановяване."
23. В чл. 110 думите „шест месеца" се заменят с „един месец".
24. В 1 от допълнителните разпоредби се правят следните изменения:
а) точка 3 се изменя така:
„З. „Членове на семейството" са съпруг, съпруга, деца до 18-годишна възраст, а ако продължават образованието си - до 26-годишна възраст, а ако са недееспособни или трайно нетрудоспособни - независимо от възрастта.";
б) създава се т. 8:
8. „Предприятие" са всички юридически лица, еднолични търговци и неперсонифицирани дружества, които извършват търговска дейност."
25. В 19 от преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения:
а) досегашният текст става ал. 1;
б) създава се ал. 2:
(2) За прилагането на чл. 39 и раздел V от закона Министерският съвет приема наредба по предложение на Националния осигурителен институт и НЗОК."
§ 19. В Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. 115 от 1997 г.; попр., бр. 19 от 1998 г.; изм., бр. 21 и 153 от 1998 г., бр. 12, 50, 51, 64, 81 и 103 от 1999 г.) в чл. 23, ал. З се създават т. 16 и 17:
16. средствата в отделна сметка, образувана съгласно чл. 139, ал. 2 от Кодекса за задължително обществено осигуряване - от лицензирани пенсионноосигурителни дружества;
17. доходите, получени от инвестирането на средствата по т. 16."
§ 20. В Закона за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 122 от 1997 г.; бр. 29 от 1998 г. - Решение № 3 на Конституционния съд от 1998 г.; изм., бр. 70, 73 и 153 от 1998 г., бр. 30 от 1999 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл.229:
а) в ал. 1 т. З и 4 се отменят;
б) алинея 3 се изменя така:
„(З) За времето на платен годишен отпуск офицерите и сержантите получават брутното си възнаграждение съобразно размера му към момента на ползване на отпуска."
2. Член 230 се изменя така:
„Чл. 230. Офицерите и сержантите имат право на отпуск за работа във вредни за здравето условия, за изпълнение на обществени и граждански задължения; за временна неработоспособност поради бременност, раждане и осиновяване, за отглеждане на малко дете, за кърмене и хранене на малко дете, при смърт или тежко заболяване на родител, за две и повече живи деца, за приемен изпит в учебно заведение, както и на неплатен отпуск по условията, реда и размерите, предвидени в Кодекса на труда."
§ 21. В Закона за чуждестранните инвестиции (обн., ДВ, бр. 97 от 1997 г.; попр., бр. 99 от 1997 г.; изм., бр. 29 и 153 от 1998 г.) се правят следните изменения:
1. Член 30 се изменя така:
„Чл. 30. Работниците и служителите - чуждестранни граждани, се осигуряват по реда на българското законодателство."
2. Член 32 се изменя така:
„Чл. 32. По всички въпроси на трудовите правоотношения с работодател по чл. 29, които не са уредени с трудовия договор, се прилага българското законодателство."
§ 22. (1) Създаденият с отменения Закон за фонд „Обществено осигуряване" Учителски пенсионен фонд продължава да съществува до трансформирането му в универсален пенсионен фонд след 2009 г.
(2) Надзорният съвет на Националния осигурителен институт по предложение на управителя утвърждава извънбюджетната сметка на Учителския пенсионен фонд.
(3) Набраните средства в Учителския пенсионен
фонд се разходват за изплащане на пенсиите
и добавките съгласно 5, ал. 2 и
(4) Свободните средства на Учителския пенсионен фонд могат да се използват за закупуване на държавни ценни книжа и общински облигации и да се влагат на депозитни сметки в банките, определени в чл. 29.
(5) Първостепенен разпоредител със средствата на Учителския пенсионен фонд е управителят на Националния осигурителен институт, а второстепенни разпоредители са ръководителите на териториалните поделения на Националния осигурителен институт.
(6) Разпоредбите на дял първи на този кодекс за
управление, контрола и споровете, както и за
осъществяването на
административнонаказателната отговорност,
се прилагат и за събирането и разходването
на средствата от Учителския пенсионен фонд.
§ 23. Този кодекс влиза в сила от 1 януари 2000 г. с изключение на:
1. член 20, ал. З, която влиза в сила от 1 януари 2001 г.;
2. член 64, ал. З и 4, които влизат в сила от 1 януари 2004 г.;
3. член 127, ал. 1, който влиза в сила от 1 януари 2002 г.;
4. параграф 15, т. З, която влиза в сила от деня
на обнародването му в „Държавен вестник".