НАРЕДБА

за установяване, разследване, регистриране

 и отчитане на трудовите злополуки

 

ДВ, бр. 6 от 2000 г.

 

Раздел I

Общи положения

 

    Чл. 1.    С наредбата се определят условията и редът за деклариране, установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки.  

Раздел II  

 

Деклариране на трудовите злополуки

 

    Чл. 2. (1)    За всяка трудова злополука пострадалият, непосредственият му ръководител или свидетелите на злополуката незабавно уведомяват ръководителя на осигурителя или упълномощеното от него длъжностно лице.

            (2)   Незабавно след уведомлението за трудова злополука ръководителят на осигурителя или упълномощеното от него длъжностно лице са длъжни да организират разследване на обстоятелствата на злополуката. За резултатите от разследването се съставя протокол, който трябва да съдържа данните по чл. 10, ал. 1, като към него се прилагат писмени показания на свидетелите на злополуката.

    Чл. 3. (1)   Когато обстоятелствата, при които е станала злополуката, дават основания да се предполага, че тя е трудова, ръководителят или упълномощеното от него длъжностно лице са длъжни в срок от три работни дни от узнаването за нейното настъпване да подадат в териториалното поделение на Националния осигурителен институт по регистрация на осигурителя декларация по образец, утвърден от управителя на Националния осигурителен институт (НОИ) и обнародвана в „Държавен вестник".

Декларацията се вписва в регистъра за трудовите злополуки в предприятието.

            (2)   Когато злополуката не бъде декларирана по реда на ал. 1, пострадалият или неговите наследници имат право да подадат декларацията в 6-месечен срок от настъпването на злополуката в териториалното поделение на НОИ.

            (3)   Когато има повече от едно пострадало при злополуката лице, декларация се подава за всяко пострадало лице.

            (4)   Декларацията се подава в четири екземпляра, от които един остава в териториалното поделение на НОИ, един се предоставя на пострадалия или наследниците му и два - на осигурителя.

    Чл. 4.   Когато има данни за настъпила трудова злополука, довела до временна неработоспособност, лекуващият лекар или лекарската консултативна комисия издава болничния лист в два екземпляра. Единият екземпляр се връчва на пострадалия, който е задължен да го представи на осигурителя, а другият се изпраща на териториалното поделение на НОИ с препоръчано писмо с обратна разписка, не по-късно от следващия ден на издаването.

    Чл. 5.   Независимо от подаването на декларацията по чл. З осигурителят е длъжен да уведоми незабавно териториалното поделение на НОИ, териториалната администрация на Инспекцията по труда и другите компетентни органи за всяка злополука, причинила увреждане на повече от трима работещи, както и за всяка злополука, довела до инвалидност или смърт, или има основание да се предполага, че ще доведе до такива увреждания. Когато злополуката е довела до инвалидност или смърт, задължително се уведомява и прокуратурата.

 

Раздел III

 

Разследване и установяване на трудовите злополуки

 

    Чл. 6.   По подадената декларация по чл.З териториалното поделение          на НОИ открива досие за трудова злополука.

    Чл. 7. (1)   Въз основа на данните от декларацията длъжностното лице по чл. 60, ал.1 от Кодекса за задължително обществено осигуряване преценява дали да се открие производство за разследване на злополуката. За откриване на производството по разследване на злополуката се издава заповед от ръководителя на териториалното поделение на НОИ.

            (2)   Разследването на злополуката е задължително за всички случаи, когато има данни, че е причинено увреждане на повече от трима работещи, или злополуката е довела до инвалидност или смърт, или има основание да се предполага, че ще доведе до такива увреждания.В тези случаи производството по разследването на злополуката се открива незабавно независимо от това, дали е подадена декларацията.

            (3)   Производство за разследване на трудова злополука може да се открие и по инициатива на контролните органи на НОИ, когато са налице достатъчно данни за настъпила трудова злополука.

            (4)   Производство по предходните алинеи се открива независимо от това, дали злополуката се разследва от органите на прокуратурата или от други компетентни органи.

    Чл. 8. (1)   В заповедта за откриване на производството се определят членовете на комисията за разследване на злополуката.

            (2)   В случаите на разследване по чл. 7, ал. 2 като членове на комисията се включват: представители на Инспекцията по труда, по един представител на работодателя и на работещите от комитета или от групата по условия на труд, както и на други компетентни органи в зависимост от конкретния случай.

            (3)   При всяко разследване на трудова злополука имат право да присъстват пострадалият или посочените от него лица по чл. 58, ал. 4, т. 1-3 от Кодекса за задължително обществено осигуряване, както и представител на работниците и служителите от комитетите или групите по условия на труд. При смъртна трудова злополука или когато здравословното състояние на пострадалия не му позволява да посочи представител, при разследването може да присъстват наследниците му или посочените от тях лица по чл. 58, ал.4, т. 1-3 от Кодекса за задължително обществено осигуряване.

    Чл. 9.   Разследването на трудовата злополука трябва да установи конкретните обстоятелства и причини за нейното възникване, вида на уврежданията, както и всички други данни, които ще подпомогнат териториалното поделение на НОИ да се произнесе, че злополуката е трудова.

    Чл. 10. (1)   Резултатите от разследването се оформят в протокол, който съдържа данни за:

                1.   осигурителя;

                2.   пострадалите лица;

                3.   мястото и времето на злополуката;

                4.   свидетелите на злополуката и лицето, оказало първа помощ;

                5.   обща характеристика на работата, извършвана от пострадалия (пострадалите) при злополуката;

                6.   специфичното физическо действие, извършвано от пострадалия (пострадалите) в момента на злополуката и свързания с това действие материален фактор;

                7.   отклонения от нормалните действия и условия и материалния фактор, свързан с тези отклонения;

                8.   начина на увреждане и материалния фактор, причинил увреждането;

                9.   допуснати нарушения на нормативните актове;

              10.   лицата, допуснали нарушенията;

              11.   необходимите мерки за недопускане на подобни злополуки.

            (2)   Протоколът по ал. 1 се прилага към досието за трудовата злополука. Екземпляр от него се връчва от териториалното поделение на Националния осигурителен институт на пострадалия или на неговите наследници и на осигурителя. Екземпляр от протокола се връчва и на представителите по чл. 8, ал.2.

    Чл. 11.   Лицата по чл. 58, ал. 4 и 5 от Кодекса за задължително обществено осигуряване подписват протокола по чл. 10, че са запознати с него и, ако не са съгласни с констатациите или с начина на провеждане на разследването, в тридневен срок дават писмени възражения, които се прилагат към протокола.

    Чл. 12 (1)   Длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от Кодекса за задължително обществено осигуряване въз основа на данните в досието за трудовата злополука в 7-дневен срок от декларирането издава разпореждане за приемане или за неприемане на злополуката за трудова по утвърден от управителя на НОИ формуляр.

            (2)   Разпореждането по ал. 1 се изпраща на осигурения и на осигурителя в 7-дневен срок от издаването. В срок от 7 дни от получаване на разпореждането, с което злополуката е приета за трудова, осигурителят изпраща на териториалната администрация на Инспекцията по труда един екземпляр от декларацията по чл. З, ал. 4, като в съпроводителното писмо се вписва номерът на разпореждането.

            (3)   Разпореждането по ал. 1 може да се обжалва от осигурителя и от пострадалия или от неговите наследници по реда на чл. 117 от Кодекса за задължително обществено осигуряване. Обжалването на разпореждането не отменя задължението на осигурителя по ал. 2.

    Чл. 13.   Причинната връзка между настъпилата временна неработоспособност, временно намалена работоспособност, инвалидност или смърт и злополуката, приета за трудова, се установява от органите по чл. 15 от Кодекса за задължително обществено осигуряване в производството по експертизата на работоспособността.

 

Раздел IV

 

Регистриране и отчитане на трудовите злополуки

 

    Чл. 14. (1)   Осигурителят поддържа регистър на трудовите злополуки, в който се вписват:

                1.   номерът и датата на декларацията за трудова злополука;

                2.   входящият номер на декларацията в териториалното поделение на НОИ;

                3.   трите имена и ЕГН (ЛНЧ за чужд гражданин) на пострадалия;

                4.   мястото и времето на злополуката;

                5.   номерът и датата на разпореждането на териториалното поделение на НОИ за приемане или за неприемане на злополуката за трудова;

                6.   последиците от злополуката (временна неработоспособност, временно намалена работоспособност, инвалидност или смърт);

                7.   броят на дните ( календарни и работни) от злополуката;

            (2)   Осигурителят с писмена заповед определя лице за поддържане на регистъра по ал. 1 и за съхраняване на декларациите за трудови злополуки.

            (3)   Осигурителят съхранява декларациите за трудова злополука не          по-малко от 5 години, считано от датата на регистрацията.

    Чл. 15.   Националният осигурителен институт създава и поддържа информационна система за трудови злополуки, в която се включват и данните от декларациите за трудова злополука.

    Чл. 16.   Осигурителят изпраща на териториалното поделение на НОИ и на териториалната администрация на Инспекцията по труда информация не по-късно от 31 януари на следващата година за средносписъчния брой на работещите през отчетния период, за броя и разпределението на трудовите злополуки за изминалата календарна година и за сумата на изплатените за трудови злополуки парични обезщетения по формуляр, утвърден от министъра на труда и социалната политика и от управителя на НОИ.

    Чл. 17. (1)   За отчитане на трудовите злополуки се установяват следните показатели:

                1.   Коефициент на честота (Кч):

Брой трудови злополуки, станали през отчетния период Кч = ————————————————————————————————х 1000

Средносписъчен брой на персонала

                2.   Индекс на честота (Ич):

Брой трудови злополуки, станали през отчетния период

Ич = ————————————————————————————х I 000 000

Общ брой отработени часове за отчетния период

                 3.   Коефициент на тежест (Кт):

Загубени дни от трудови злополуки, станали през отчетния период

Кт=—————————————————————————————

Средносписъчен брой на персонала за отчетния период

                 4.   Индекс на тежест (Ит):

Загубени дни от трудови злополуки,

станали през отчетния период

 Ит =  —————————————————————————х 1 000 000

Общ брой отработени часове за отчетния период

            (2)   При определянето на коефициентите по ал. 1 загубените дни от трудови злополуки са в календарни дни.

    Чл. 18.   При определянето на коефициентите по чл. 17, както и за друга статистическа информация за производствения травматизъм:

                1.   като смъртна се отчита злополуката, при която смъртта е настъпила в деня на злополуката или до една година от деня след злополуката;

                2.  загубените дни от трудова злополука се отчитат за период до една година от деня след злополуката;

                3.   денят, в който е настъпила злополуката, не се включва в загубените дни от трудовата злополука.

    Чл. 19.   Националният осигурителен институт подава периодично информация за трудовите злополуки на Министерството на труда и социалната политика и на Националния статистически институт (НСИ). Периодичността, видът и обемът на информацията се определят съвместно от министъра на труда и социалната политика, управителя на НОИ и председателя на НСИ.

 

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

 

                § 1.   Наредбата се приема на основание чл. 57, ал. З на Кодекса за задължително обществено осигуряване.

                § 2.   Наредбата влиза в сила от 1 януари 2000 г.

 

към началото